Какви ползи може да очаквате от тренировките по време на бременност?
11/29/20251 min read
Тренирането по време на бременност може да води до следните ползи:
Подобрен контрол върху артериалното налягане и намалена вероятност от развитие на прееклампсия.
Подобрен контрол върху кръвната глюкоза и намалена вероятност от развитие на гестационен диабет.
Намалена вероятност от покачване на прекалено много тегло.
Намалена вероятност от покачване на прекалено много тегло на бебето в утробата - макросомия.
Намалена вероятност от поява на уринарна инконтиненция.
Намалена вероятност от развитие на депресия или намаляване на симптомите ѝ.
Намаляване на болките в областта на кръста и таза.
Намалена вероятност от някои усложнения по време на раждането, като секцио и използването на инструменти (форцепс, вакуум).
Важно - тези ефекти не се наблюдават при всички жени и в много от случаите те не са силни!
Тренирането по време на бременността не е магическо хапче, което постига чудеса - в някои изследвания позитивните ефекти са по-големи, но в много от проучванията ефектите са малки, понякога дори почти неразличими от статистически шум. Както в много други научни сфери и тук често се наблюдава, че колкото по-добре е направено едно изследване, толкова по-малки са позитивните ефекти.
Десетки хиляди бременни жени са участвали в проучванията, които са използвани за направата на препоръките
Въпреки това са нужни още много изследвания, за да се правят по-категорични заключения, за да могат да се генерализират и също така да могат да се индивидуализират повече от препоръките на специалистите.
Голяма част от наличните изследвания са с множество ограничения и недостатъци:
Много от изследванията са обзервационни, а не директни експерименти. Например при едно обзервационо проучване учените може да наблюдават група от бременни жени и да открият, че трениращите бременни са по-здрави и с по-малко усложнения. Проблемът е, че по-здравите жени е по-вероятно да тренират, т.е. те са тренирали защото са били здрави, а не са били здрави, защото са тренирали. В такъв вид проучвания няма как да се открие причинно-следствената връзка, само се наблюдават тенденции и корелации.
Липса на пререгистрация - пререгистрирането представлява документирането и споделянето на детайлите на изследването, преди то да започне. Идеята е, че по този начин авторите не могат да променят изследването в случай, че не харесват данните, които са получили. Например при едно не-пререгистрирано проучване, в случай, че резултатите не подкрепят хипотезата на авторите, те могат да променят хипотезата, статистическите методи, да скрият важна информация и като цяло да нагласят резултатите така, че изследването им да изглежда по-впечатляващо. Пререгистрирането увеличава качеството на изследването.
Липса на т.нар. "intention-to-treat" анализ - представете си, че в един експеримент бременни жени са разделени на трениращи и нетрениращи. Ако една от участничките получи усложнение по време на експеримента, или пък спре да тренира поради дискомфорти или други причини, тя трябва да продължи да се анализира като участник в трениращата група. Това е така, защото се приема, че усложнението, дискомфорите или другите причини може и да не са случайни и ако данните на жената се анализират като участник в групата на нетрениращите, то това ще изкриви представата ни за потенциалните ефекти от интервенцията, в този случай - тренировките. Липсата на този вид анализ може да преувеличи ползите и лъжливо да намали от негативите на интервенциите.
Малко участници - ако изследваме безопасността на интервенция, (тренировки, лекарства и т.н.) колкото по-голям брой са участниците в едно изследване, толкова по-вероятно е да открием иначе рядко-срещани странични ефекти породени от интервенцията. Ако пък съществува определен позитивен ефект, който обаче е малък, то тогава за да го открием, също трябва да имаме повече участници.
Потенциален publication bias - това значи, че е възможно когато едно изследване не покаже впечатляващи резултати, то да не се публикува. Например да приемем, че общо съществуват 100 изследвания, които изучават тренировките по време на бременност и само 10 от тях са с позитивен ефект. Ако 90-те с отрицателен резултат не се публикуват и останат скрити, то ще останат само 10-те с позитивен такъв. Това ще ни даде изкривена представа за реалността, тъй като някой, който знае само за 10-те изследвания, ще може да каже, че разполагаме само с позитивни резултати! Всички изследвания, които имаме, показват, че тренировките имат добър ефект!
В тези две статии (1 и 2) можете да прочетете малко повече за недостатъците на много от изследванията в тази сфера.
Всеки един от тези недостатъци е напълно нормален и очакван
Това не значи, че учените не трябва да се стремят да подобряват сферата си, но просто няма как да съществува научна сфера с "перфектни" изследвания. Също така имайте предвид, че тук говорим за високи стандарти - ако например погледнем към научните изследвания върху хомеопатията, хранителните добавки, акупунктурата и много от кинезитерапевтичните процедури и терапии, ще видим, че техните стандарти са изключително ниски. За съжаление, това не спира много хора да си купуват хомеопатия, хранителни добавки и да ходят на акупунктура и други неподкрепени процедури и терапии.
След като описах всички тези недостатъци, това значи ли, че няма смисъл от това жената да се стреми да е физическа активна по време на бременността си?
Твърдо не! Въпреки, че в повечето от най-качествените изследванията позитивните ефекти не са големи - малката полза е все пак полза. Също така в изследванията консистентно не се откриват негативи за майката и плода ѝ - подходящо избраните и добре дозирани упражнения са безопасни за майката и за бебето/бебетата ѝ!
Защо не се наблюдават по-силни ефекти от тренировките по време на бременност?
Въпреки изключително обширните позитивни ефекти от редовните и достатъчно натоварващи тренировки, няколко месеца трениране по време на самата бременност често е недостатъчно време, за да се появят ефектите. Представете си, че раждането е едно спортно състезание - ако започнете да тренирате по време на бременността е все едно сте започнали да се подготвяте за състезанието само няколко седмици преди него. Ако започнете да тренирате преди бременността ще разполагате с много повече време и енергия, за да се подготвите по-добре. Ако от само няколко месеца тренировки по време на бременността можем да открием някакви позитивни ефекти, то какво биха направили няколко години преди нея?
Колкото по-здрав е един човек, толкова по-малки ще са ползите за здравето му от тренировките и обратното - човекът с метаболитен синдром (затлъстяване, високо кръвно налягане и дислипидемия) ще може да подобри здравето си изключително много. В много от изследванията бременните жени са напълно здрави, което намалява позитивните ефекти. Има тенденция да се включват и повече бременни жени с усложнения, което би ни дало полезна информация относно ефектите на тренировките върху бременността им.
В много от изследванията тренировките са прекалено лесни и краткотрайни, а най-големите позитивни ефекти се наблюдават при по-интензивните и обемни тренировки. Ако в едно изследване участват само напълно здрави бременни жени и тренировките им се състоят от ходене, водна гимнастика или трениране с 2кг гирички, то липсата на впечатляващи позитивни ефекти не би учудила никого.
Просто защото тренировките не са чудодейна интервенция (макар и да са най-близкото до такова). Върху някои състояния те могат да имат огромен ефект - помагат на хората с диабет тип 2 да си контролират кръвната захар и дори да влязат в ремисия, помага на хората с високо кръвно налягане да го нормализират, помага на хората свалящи мазнини да си запазят мускулите и на хората с остеопороза да си запазят функционалната независимост. Но има много други състояния за които тренировките не могат да помогнат. При бременните жени има и други фактори - те често са заети и често изпитват различни дискомфорти като гадене и болки в тялото - всички тези фактори намаляват вероятността бременната жена да тренира достатъчно редовно и с достатъчна интензивност и обем.