Тренировки и бременност III част - безопасни ли са тренировките по време на бременност?
Кратък преглед на най-новите научни изследвания фокусирани върху физическата активност на бременните жени.
Различните видове данни са с различна стойност
Един от най-добрите начини да се прецени доколко са безопасни тренировките за бременните жени е чрез провеждането на вид научно изследване наречено рандомизирано контролирано проучване (РКП), което е едно от най-висококачествените видове изследвания, защото взима предвид много фактори [1]. Как би изглеждало такова проучване в нашия контекст?
За да се проведе такова изследване е нужно да се събере достатъчен брой бременни жени, след което на случаен принцип те да се разделят на две групи - една, в която бременните жени тренират и една, в която не тренират. След това наблюдават какво се случва с двете групи.
Нека първо погледнем към научните изследвания фокусирани върху жените с неусложнена бременност.
В систематичен преглед на 20 РКП с общо 6767 участници не се откриват негативни ефекти върху майката и плода. В различните изследвания жените са тренирали в продължение от 16 до 31,5 седмици, с честота най-често 3 пъти седмично, като в повечето изследвания са тренирали до раждането или малко преди това, до 38-мата седмица. Важно е да се отбележи, че в почти всички изследвания тренировките са били сравнително лесни и нискообемни - лека гимнастика, водна аеробика, йога, ходене, тренировки с 2-3кг. тежести, като все пак в някои от изследванията е имало и по-интензивни натоварвания, като спринтове на велоергометър. (Paulsen 2023)
Друг систематичен преглед се фокусира върху риска от преждевременно раждане и в него се открива, че като цяло този риск не е увеличен при трениращите жени. Авторите включват общо 57 изследвания, като тренировките в различните изследвания са били средно интензивни, с продължителност от 15-75 мин. и са се правели в продължение между 2 и 24 седмици. (Barakat 2023)
Същите автори правят и друг систематичен преглед на 13 РКП, но с фокус върху вероятността от спонтанен аборт и резултатите са обещаващи - не се открива увеличение на този риск при трениращите жени. Характеристиките на тренировките са подобни на по-горе споменатите. (Barakat 2023)
Авторите на систематичен преглед на 30 РКП с общо 16137 участници отново не откриват негативно влияние, като в това проучване се фокусират върху плода и теглото му. В статията обсъждат, че увеличеният енергоразход на майката по време на физическа дейност не води до негативни последствия за бебето, тъй като и то и майката имат адаптивни механизми, които не позволяват да се намали храненето към плода [3]. (Barakat 2024)
Систематичен преглед на общо 46 изследвания с 266778 участници също не показва негативни ефекти, като авторите подчертават, че:
Много от изследванията са нискокачествени.
При повечето изследвания максималната продължителност на тренировките е била 1 час, следователно за по-дълги тренировки почти няма данни.
Повечето тренировки са започвали след първото тримесечие, който е важен период с увеличена вероятност за някои усложнения, следователно разполагаме с по-малко данни за ефекта на тренировките по това време, като това важи и за периода непосредствено преди зачеването. (Davenport 2019)
Обобщение на информацията досега - според мнозинството от най-мащабните и най-нови изследвания, леко- и средно-интензивните тренировки са като цяло безопасни за жените с неусложнена бременност.
Какво можем да кажем за по-натоварващите тренировки?
Един мета-анализ на 16 РКП, един систематичен преглед на 9 РКП и един систематичен преглед и мета-анализ на 11 изследвания от различни типове се фокусират върху по-интензивните и силови тренировки и те отново не откриват вреди върху бременните жени и бебетата им. (Liu 2025, Redondo-Delgado 2025, Wowdzia 2021)
В изследване от 2025г. се проследява влиянието на силова тренировка с тежести върху сърдечната честота на жената и на плода, кръвното налягане в пъпната връв и плацентата и други здравни маркери.
Учените са открили максималната тежест, която жените могат да вдигнат 10 пъти на упражненията заден клек, избутване от лег и мъртва тяга. Два дни по-късно жените са направили тренировка, състояща се от 4 серии от всяко едно от упражненията със 70, 80 и 90% от максималната тежест (докато са дишали нормално по време на серията) и след това още една серия с 90%, но този път със задържане на дъха по време на повторенията [4].
Резултатите?
Всичко е протекло нормално и не са открити негативни последствия за жените и бебетата [5]. (Moolyk 2025)
Друго подобно изследване също проучва ефектите на единична високоинтензивна тренировка с тежести, отново с фокус върху сърдечната честота и храненето на плода. Участниците са 48 здрави жени със спортен опит, между 26-35 гестационна седмица и те преминават през тренировка със сумо тяга, избутване от лег и избутване от лег с 30° наклон, като правят 3 серии по 8 повторения, достигайки до едно повторение далеч от отказ. Учените измерват 1 фетална брадикардия и 12 фетални тахикардии [6] - всички от които са краткотрайни и непатологични. Бременните жени и бебетата им преминават успешно през тренировката. (Dalhaug 2025)
В друг експеримент 32 бременни жени са започнали тренировки състоящи се от типични “фитнес” упражнения като сгъване на уред за задни бедра, разгъване на уред за предни бедра и дърпане на вертикален скрипец, като са ги правели в продължение на 12 седмици. Интересните неща са няколко:
Голяма част от жените постепенно са увеличавали тежестите с които тренират.
През цялото изследване трудността на упражненията е била средна, което имайки предвид постепенно увеличаващите се тежести ни навежда на мисълта, че жените са увеличавали силата си.
Едно от изискванията за участието в изследването е наличието на болки в кръста или предишни случаи на болки в кръста.
Не е имало негативни ефекти от тренировките с изключение на леки оплаквания от замайване и болки в таза и корема. (O’Connor 2011)
В две изследвания бременни жени са подложени на единична тренировка с високоинтензивни интервали [7] на колело и пътека и единствените негативни ефекти се наблюдават в едно от изследванията и те представляват сравнително краткотрайни фетални бради- и тахикардии, след което жените са прекратили натоварването. И в двете изследвания жените достигат сърдечна честота до около 90% от максималната. (Sanda 2025, Wowdzia 2023)
Две проучвания разглеждат как протичат бременностите на норвежки атлети, някои от които превишават препоръките за физическа активност многократно и въпреки това не се открива нищо притеснително. (Sundgot-Borgen 2019, Dalhaug 2025)
Подобни проучвания се правят и върху елитни бегачи на средни и дълги разстояния и заключението е същото.
За да придобиете някаква представа колко са тренирали - тренировъчният им обем е намалявал с течение на бременността, от около 63 ± 34км/седмично през първия триместър, до 30 ± 30км/седмично през третия. (Darroch 2023)
В едно изследване на единичен случай на ултрамаратонец се описва средното разстояние, което е тичала по време на двете си бременности - 91.72 ± 23.17км/седмично по време на първата си бременност с близнаци и 157.80 ± 14.69км/седмично по време на втората. Интересно за отбелязване е, че жената е била на 41г. и 43г. по време на бременностите си. (Bains 2024)
Онлайн проучване анкетира 331 бременни жени, които са тренирали за издръжливост, като учените ги разделят на 2 групи - трениращи под и над 300 минути седмично по време на третия триместър. Основните открития са две - при трениращите над 300 минути седмично се наблюдават по-малко усложнения по време на раждане и повече случаи на диастазa ректи след раждането [8]. (Bains 2025)
Друго онлайн проучване се провежда върху 679 жени, които са тренирали олимпийско вдигане на тежести и Кросфит по време на бременността си. По-голямата част от тях не са професионални спортисти, 71% от тях са вдигали тежести от легнала позиция, а 34% са използвали Валсалва. Усложненията по време на бременността и раждането не са се срещали с по-голяма вероятност сравнение с нетрениращата популация. За хората, които не са запознати с олимпийският спорт вдигане на тежести и Кросфит - и в двата спорта жените вдигат тежести от рода на 50-100 и повече килограма, а в Кросфит е застъпен и кондиционният елемент, което значи, че в много от тренировките почивките между упражненията са били кратки и следователно сърдечната честота е била много висока. (Prevett 2023)
*Бонус проучване - учени са проследявали шерпа в третия триместър по време на изкачването ѝ в Хималаите - от 3440м до ~5300 метра надморска височина, където се намира базовият лагер на Еверест. Тя е имала периоди от 4-5 часови интензивни преходи на ден, като в една от седмиците е събрала над 30 часа.
“По-малко от 15% от бременните жени постигат минимума от 150 мин. средно- до високоинтензивна физическа активност на седмица… Шерпата акумулира средно 270 мин. на ден... Кардел (учен) описва как елитни атлети тренират по време на бременността си, като някои достигат 8,4 часа тренировки седмично. Шерпата акумулира повече от 30 часа за 1 седмица, по време на изкачването.”
Жената е родила със секцио 3,2 килограмово бебе в 42 седмица, като една година по-късно учените са посетили майката и бебето, които са изглеждали здрави. (Davenport 2018)
Обобщение на информацията досега - имайки предвид множеството недостатъци на повечето изследвания и нуждата от още проучвания, изглежда, че и по-натоварващите силови и кондиционни тренировки са като цяло безопасни за здравите жени с неусложнена бременност. Все пак трябва да знаете, че ако тренирате с >80-85% от максималната тежест, която можете да вдигнете веднъж и стигате близо до отказ и/или ако поддържате >85-90% от максималната сърдечна честота за дълъг период от време — поемате допълнителен риск! Преди започване на по-натоварващи тренировки е добре да се консултирате с медицински специалист, който е запознат с научната литература!
При жените с усложнена бременност
Тук ще съм по-кратък, тъй като темата е изключително обширна и заслужава свои отделни статии.
Систематичен преглед на 9 РКП с общо 3173 жени сравнява ефекта от пълна почивка и от нискоинтензивни упражнения при жени с различни степени на усложнена бременност върху: теглото на бебето, вероятността за преждевременно раждане, развитие на високо кръвно налягане, секцио и въздействие върху гестационната седмица, в която се е родило бебето. Не се откриват негативни ефекти. (Silva-Jose 2023)
До подобни заключения стигат и систематични прегледи изучаващи бременни жени с гестационен диабет и други състояния. (Yang 2023, Cui 2025, Giles 2023)
Систематичен преглед и мета-анализ на 8 изследвания не показва негативни ефекти породени от тренировките преди зачеване и/или по време на бременност при ин-витро оплождания. (Rao 2018)
Контраиндикации
Факторите, които се смята, че увеличават вероятността от негативни последствия породени от физически дейности се наричат контраиндикации, като по-сериозните и опасни се наричат абсолютни контраиндикации (и при тях на жената се забранява да прави конкретната дейност), а по-малко опасните са релативни контраиндикации.
Тъй като много от препоръките относно контраиндикациите се базират на експертни мнения [9], екип от учени преразглеждат наличните данни (Meah 2020) и стигат до следните заключения:
Кои според тях са по-сериозните състояния, които по-често биха се смятали за абсолютни контраиндикации?
При жените с тежки респираторни заболявания, каквито например могат да бъдат хроничната обструктивна белодробна болест, муковисцидозата и астмата, трябва да се внимава изключително много с физическите натоварвания. Въпреки това — авторите подчертават — е добре жената да не се обездвижва и да продължи да върши някои от обичайните си ежедневни дейности.
Жените със сърдечни проблеми и вродени клапни пороци са друга популация, при която трябва да се прецени доколко е контраиндикативно конкретното заболяване. Както можете да предположите, колкото е по-тежко състоянието, толкова по-лесни трябва да са тренировките, а най-тежките случаи се считат за абсолютни контраиндикации. Както и в много други подобни ситуации, най-добре се преценява случай по случай, в зависимост от спецификите на състоянието при конкретния индивид.
Плацента превия, отлепване на плацентата, неконтролиран диабет тип 1, вътрематочно забавяне на растежа на плода, тежка прееклампсия, цервикална недостатъчност са сериозни състояния, при които по-натоварващите тренировки са непрепоръчителни. Имайки предвид това, жените с тези състояния не трябва да се обездвижват на легло - леките натоварвания (които се определят от състоянието на индивида) са препоръчителни.
Според авторите следващите състояния сами по себе си (т.е без наличие на други състояния) трябва да спрат да се смятат за контраиндикации:
Хронична хипертензия
Гестационна хипертензия
Наднормено тегло или затлъстяване
Предишни спонтанни аборти
Къса шийка на матката
Многоплодна бременност
Епилепсия
Анемия
Мускулноскелетни състояния от рода на болки в кръста и тазобедрената област
Силно обездвижен начин на живот преди бременността [10]
Предишни преждевременни раждания или вътрематочни забавяния на растежа на плода
Обобщение на информацията досега - залежаването и пълното обездвижване се препоръчват все по-рядко, а физическата дейност се насърчава все повече. Много от жените с абсолютни контраиндикации е добре да поддържат някаква лека физическа активност, като всеки случай е уникален и се преценява най-добре от екипа от специалисти, който познава и се грижи за бременната жена.
Недостатъци на изследванията
Един от недостатъците е т.нар. хетерогенност в проучванията - учените използват различни интервенции, по различно време на бременността, с различна продължителност, при жени с проблемни и безпроблемни бременности, измерват различни неща, а когато измерват едно и също нещо понякога го измерват по различен начин, използват различни статистически методи и т.н. Когато една научна сфера тепърва започва да се развива, всичките гореописани фактори са напълно нормални и това разнообразие от данни затруднява ваденето на заключения, но с натрупването на допълнителни изследвания яснотата се подобрява.
Също така си струва да повторя - много от изследванията са с малко участници, други представляват анкети, които не се считат за висококачествени данни, трети не са пререгистрирани [11], четвърти може да премълчават негативни ефекти, породени от тренировките, пети може да имат проблеми със статистическите методи, да не са повторени от други учени [12] и т.н.
Въпреки всички тези минуси, засега обещаващите резултати от изследванията продължават да се натрупват и е все по-общоприето мнението, че с достатъчно внимание и индивидуализиран подход, повечето бременни жени могат да тренират!
Историческа гледна точка
През 60-те години на 19 век, д-р. Джон Хилтън е публикувал книга, в която е описал пълната почивка и обездвижване (лежане на легло) като метод за възстановяване на пациенти от различни състояния. След това много лекари са започнали да отиват в крайността, в която са препоръчвали продължителното обездвижване прекалено много и това се е превърнало в общоприетата практика през следващите 80 години, докато постепенно все повече специалисти са започнали да променят вижданията си. (Sprague 2004)
Нека вземем за пример възстановяването от инфаркт на миокарда (ИМ). До средата на 20-ти век, лекарите са препоръчвали хората претърпяли ИМ да се обездвижат след инцидента, като в някои по-крайни случаи дори се е препоръчвало пациентите да не вършат основни и прости дейности от ежеднението като качване на стълби, в продължение на 1 година след инфаркта. С напредването на научния метод и натрупването на изследвания обаче, препоръките са се сменили защото е станало ясно, че обездвижването всъщност е вредяло поради увеличените рискове от дълбока венозна тромбоза, тромбоемболия, саркопения и други състояния. Затова в днешно време пациентите след ИМ започват да се раздвижват и рехабилитират часове или дни след инцидента. (Redfern 2022)
По същия начин се е процедирало и с болките в кръста - преди време основна препоръка е била почивката, най-често на легло, като с времето сме разбрали, че тази практика вреди повече, отколкото помага. Затова в днешно време препоръчваме на хората с болки в кръста да не се обездвижват и да намалят временно само провокиращите болка движения, като целта е бавно и постепенно да се увеличава активността.
Забелязвате ли тенденцията?
“Докато повечето акушери позволяват на жената да стане от леглото на десетия ден, някои разрешават това едва през третата или четвъртата седмица. Много малко лекари позволяват на жените да стават, когато се чувстват способни за това, дори и да е още на втория ден. Лекуващият лекар ще уточни какво трябва да прави медицинската сестра в тези случаи. Практиката на автора е да позволява на жената да седне в леглото на деветия ден, да седи на люлеещ се стол или стол тип „Морис“ на десетия ден, да стои права на единадесетия, да се движи свободно из стаята на дванадесетия и да слезе по стълбите на петнадесетия ден.“
Др. Лий, Акушерство за медицински сестри, 1908г.
“Бременната жена трябва да води спокоен, тих живот, избягвайки както умствената, така и физическата умора и вълнение. Пациентката трябва да чете качествени книги и да избягва медицински теми. Не е необходимо да бъде запозната с процесите на раждането и различните усложнения. На пациентката не бива да ѝ бъде позволено да се тревожи за състоянието си и за приближаващото раждане. Доколкото е възможно, тя трябва да бъде изолирана от контакт с клюкарски съседи, които изпитват удоволствие да разказват за трудностите и опасностите при раждането.” [13]
Др. Лий, Акушерство за медицински сестри, 1908г.
„Пълен покой, без посетители, без разговори, затъмнена стая, спуснати щори, приглушено осветление и използване на тапи за уши при необходимост.“
Препоръки от Oбучителен Mануал на гражданската болница в Отава от 1956-1957г. при обостряне на симптомите на прееклампсия.
Както виждате препоръките започват от залежаване и обездвижване, като бавно еволюират и към добавянето на кратки и бавни разходки и най-много лека къщна работа (19-ти и началото на 20-ти век), продължават към позволение за спортна дейност, но само ако е с 2кг гирички или е във водна среда (20-ти век до началото на 21-век) и вече последните години някои (все още прекалено малко) специалисти виждат липсата на доказателства за прекалено консервативните препоръки. (Kehler 2015, Corson 2024)
На какво се дължат тези препоръки? Защо много специалисти продължават да са прекалено консервативни?
Поради редица причини в много научни области жените са по-неизследвани от мъжете, а бременните жени са още по-малко проучвани [14]. Затова за много голяма част от нещата, които биха ни интересували, просто няма достатъчно научни данни. По-голяма “дупка” в информацията относно тренировките е провеждането им по време на първия триместър - в голяма част от изследванията интервенцията (тренировките) се провеждат след него и това намалява силата на изводите, които можем да извадим. Още по-малко информация разполагаме за тренирането по време на първия триместър при жените с усложнена бременност.
Имайте предвид, че голяма част от информацията за ефектите от обездвижването е дошла от изследванията проведени от космическата индустрия, която се интересува от залежаването тъй като то донякъде имитира ефектите от намалената гравитация в открития космос. Това би трябвало да ви даде някаква представа доколко е разучена тази област.
Обикновено това е по-лесният подход, защото ако един лекар препоръча по-сериозна спортна дейност на бременната си пациентка, то:
В много случаи ще се налага да убеждава и уверява бременната жена (а понякога и семейството ѝ), че добре дозираните физически натоварвания не са опасни за нея и бебето, а това отнема усилия, време и знания.
Съветвайки я да спортува, поема по-голяма отговорност.
Също така би следвало да ѝ даде насоки, но много лекари не спортуват, не се интересуват от спорт и нямат личен опит.
Голяма част от треньорите не се чувстват комфортно да работят с бременни жени и лекарите не знаят към кого да насочат пациентките си.
Много специалисти не са наясно с най-новите препоръки и научна литература.
Според (Шрьодер 1998) има няколко причини движещи разпространяването на остарели препоръки (Sprague 2004):
При високорискови бременностти опасността е най-често за плода, а не за майката и тъй като обездвижването вреди повече на майката отколкото на него, практиката не се променя.
Тъй като златният стандарт в медицината е рандомизираното контролирано проучване, при липса на такива изследвания, много лекари предпочитат прекалената консервативност пред потенциално прекалената либералност.
Поради културни и социални причини свързани с функцията на жената в обществото. Например вижданията, че жените са крехки, твърде нежни и неспособни да поемат и да се адаптират (т.е. да извличат ползи) към по-тежки физически натоварвания - за съжаление тази идея се разпространява и от много жени, поради различни причини.
“Докато препоръката продължава да присъства в учебниците и да се предписва често, отделните практикуващи лекари може да се страхуват да се отклонят от наложения стандарт, въпреки липсата на доказателства за неговата ефективност. Този страх влияе и на медицинските сестри, които изпълняват лекарските нареждания.”
“Тя (Шрьодер) предполага, че остарелите и андроцентрични възгледи за жените в семейството, обществото и работата продължават да съществуват. Ако преобладаващият начин на мислене сред здравните специалисти е, че жените обикновено са у дома с децата, а съпругът им е основният източник на икономическа подкрепа за семейството, тогава икономическата или семейна вреда от това жената да бъде на постелен режим не е голяма.”
Заключения
Препоръчително е всички бременни жени да са физически активни, като натоварването трябва да се прецени спрямо нивото и състоянието на жената. Тренировките срещу съпротивление и кардио-тренировките са безопасни за бременните жени, стига да се взимат предвид предвид нивото и състоянието на жената. Някои жени може да клякат с 80кг. на гърба си и да бягат по 10км по време на бременността си, а на други тренировките им може да представляват всекидневно ходене и кратки гимнастики. Хората сме различни :)
Увереността в мненията, съветите и препоръките трябва да се регулира спрямо данните на които са базирани - това се нарича научно-базиран подход.
Когато една жена забременее, тя не се превръща изведнъж в изключение от всичко, което знаем за хората, а именно, че пълното обездвижване вреди на всички системи на тялото и че всеки човек се нуждае от добре дозирана физическа активност.
Бременните жени не са крехки и чупливи, а ако бяха, Хомо Сапиенс вероятно нямаше да съществува.
Бременността не е патология, а е нормална част от живота на много жени.
Тъй като всяко едно проучване — независимо колко добре е проведено — е със своите недостатъци и не може да даде пълен отговор на всички въпроси, е още по-добре да погледнем към друг вид изследвания, които синтезират информацията от много на брой проучвания. Това се прави с цел да се намали грешката - едно изследване може да компенсира недостатъците на друго и също така по-голямото количество данни (с подобни резултати) увеличава вероятността това, което сме наблюдавали в изследванията да е истински резултат, а не такъв, който се дължи на случайности.
Насоки и професионална помощ
Бременна сте и имате нужда от професионална помощ относно продължаването на тренировките ви или пък не тренирате и искате да започнете?
Планирате бременност и искате да се подготвите по-добре за нея?
Вече сте родила и искате да си върнете старата форма?
Бележки под линия
Трябва да се отбележи, че има случаи в които този вид изследване няма как да се проведе и тогава трябва да разчитаме на други видове проучвания.
Систематичните прегледи също имат слабости. Например, независимо, че те са на върха на йерархията на доказателствата, ако авторите са избрали само некачествени изследвания, то тогава и систематичният преглед също ще е некачествен. В такива случаи се използва изразът - garbage in, garbage out.
Което от еволюционна гледна точка звучи логично.
Задържането на дъха и опитът да се издиша (но без да се издишва) се нарича Маньовър на Валсалва (или просто Валсалва) и чрез него увеличаваме вътрекоремното налягане. По-техническото описание е “форсирано издишване срещу затворен глотис”. Това в някаква степен се случва от само себе си всеки път, когато на тялото ни му е нужно да произведе повече сила (и когато му е нужна стегнатост и стабилност), като също така Валсалвата (или друго подобно стягане на тялото) се случва всеки път когато кихаме, кашляме, ходим до тоалетната... или пък свирим на саксофон. Тъй като тези неща се случват несъзнателно, бих казал, че е възможно жените да са използвали Валсалва в някаква степен и при по-лесните серии.
Добре направено изследване с много от очакваните недостатъци, като например - единичен експеримент, който трябва да се повтори и от други учени; извадката е от само 10 жени и те не са избрани напълно случайно (едно от изискванията за участие е наличието на тренировъчен опит от поне 2г.), изследването е било много краткотрайно и т.н.
Брадикардия - забавяне на сърдечната честота, тахикардия - забързване.
High-intensity interval training (HIIT).
Диастаза ректис абдоминис се нарича раздалечаването на двете половини на правия коремен мускул. Повече по тази тема, тук.
Които са много ниско в йерархията на доказателствата.
Лично мнение - някои от описаните контраиндикации са абсурдни. Представете си бременна жена, която е с индекс на телесната маса съвсем малко над границата за “нормално” тегло, поради което лекарят ѝ казва, че трябва да е изключително внимателна с физическата си дейност. Ако пък на лекаря не му се занимава да навлиза в обяснения, няма време или просто му липсват знания и не знае към кого да я насочи, може просто да ѝ каже да спре всякаква физическа дейност с изключение на леки разходки. Същото важи и за бременните жени с болки в кръста и заседнал начин на живот преди бременността - обездвижването по време на бременността е лош съвет!
Пререгистрирането представлява документирането и споделянето на детайлите на изследването, преди то да започне. Идеята е, че по този начин авторите не могат да променят изследването в случай, че не харесват данните, които са получили. Например при едно не-пререгистрирано проучване, в случай, че резултатите не подкрепят хипотезата на авторите, те могат да променят хипотезата, статистическите методи, да скрият важна информация и като цяло да нагласят резултатите така, че изследването им да изглежда по-впечатляващо. Пререгистрирането увеличава качеството на изследването.
Това зависи от детайлите на изследването, но като цяло ако един експеримент не може да се повтори от други учени, това увеличава вероятността резултатите му да се дължат на случайност, на грешки или пък на фалшифициране и премълчаване на данни.
Въпреки, че в днешни дни думите на Др. Лий може да звучат абсурдни, твърденията относно игнорирането на определени хора и позитивното мислене са важни наблюдения. Самото знание и очакване, че нещо (интервенция, лекарство) може да има странични ефекти, е възможно да води до негативни последици, чрез различни механизми. Този ефект се наблюдава при ваксините, при лекарства като статините и други. Ако ви е интересна темата препоръчвам книгата The Nocebo Effect: When Words Make You Sick.
Проучванията върху бременни жени са намаляли още повече след 1977 година, защото след като се е открило, че лекарството Талидомид — което се е препоръчвало на бременни жени за сутрешното им гадене — е водило до вродени малформации на новородените бебета, Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ е препоръчала да се избягва участието на бременни жени в началните фази на тестване на лекарства. През 1993г. са спуснати нови препоръки, които окуражават изучаването на жени, тъй като с годините се развили дефицити на информация в множество сфери свързани с женското здраве. Например дълго време сме разполагали с по-малко данни за сърдечносъдовите заболявания при жените и сме приемали, че те изпитват същите симптоми като мъжете по време на инфаркт на миокарда, което се оказва, че не е така. Подобни разлики се откриват при множество други състояния и лекарства. Малко повече по тази сложна тема може да прочетете тук, тук и тук.
